Онлайн магазин за лагери

 
 
 

Каталог

Регистрация

Помощ

 

Авточасти


     Производители на лагери   Означения на лагери   Видове лагери   Каталози

 Вход 

 Търсене по размери 

Означение на лагер:
по DIN или ГОСТ

или търсете по размера на лагерите

Вътрешен диаметър (d):
mm
Външен диаметър (D):
mm
Ширина (B):
mm

Търси


Пишете ни на Skype

 Автомобилни лагери 

Автомобилни лагери:

Търсене на Автомобилни лагери

 Доставка 

Всички продукти показани в магазина са налични. Доставката се извършва, чрез куриерска фирма Еконт на следващият работен ден, след като сте направили поръчката си през сайта. Куриерската такса е еднаква за всички населени места. Цената на пощенските пратки(до офис на Еконт) варират в зависимост от теглото на пратката, но най-често са в границите 3-5 лв.

  Видове лагери

1. Същност, предназначение и видове лагери
2. Плъзгащи лагери
3. Хидродинамични лагери
4. Хидростатични лагери
5. Аеростатични и аеродинамични лагери
6. Магнитни лагери
7. Търкалящи лагери
8. Класификация на търкалящи лагери
9. Избор на търкалящи лагери

 

1. Същност, предназначение и видове лагери

Лагерите служат за поддържане в определено положение геомет­ричната ос на въртящи се или осцилиращи машинни елементи и позволяват безпрепятственото им движение. В мястото на допиране на вала или оста в лагера възниква реакция в опората. В зависимост от посоката на тази реакция частта от вала, с която той се опира в лагера се нарича шийка или пета в зависимост от това, дали дей­стващите сили са насочени радиално (при шийката) или са по направление на оста (при петата).

Лагерите могат да бъдат класифицирани в зависимост от трие­нето и възприеманото от тях натоварване.

Според вида на триенето лагерите се делят на: плъзгащи - опор­ната повърхнина на вала или оста се плъзга по работната повър­хни­на на лагера; търкалящи - триенето при плъзгане е заменено с трие­не при търкаляне, чрез използване на междинни търкалящи се тела.

Според възприеманото натоварване лагерите биват: радиални - възприемат само радиално натоварване; аксиални - възприемат само аксиално натоварване; радиално-аксиални - възприемат радиално и аксиално натоварване.

Според възможността да следват или не наклона на еластич­на­та линия на вала - самонагаждащи или несамонагаждащи.



2. Плъзгащи лагери

Плъзгащите лагери представляват опори за въртящите се ма­шинни елементи и възли, работещи в условията на триене на повърхнините на шийките и петите по повърхнините на лагерите или с работния флуид (масло или газообразно вещество).

Плъзгащите лагери са едни от най-старите машинни елементи използвани за изграждане на лагерни възли в общото маши­но­стро­ене още в неговия зародиш. Като такива те са претърпели голямо развитие и покриват много широк диапазон в съвременното маши­ностроене и приборостроене, въпреки че широкото им използ­ване е ограничено. Независимо от това те са съхранили някои важ­ни об­ласти, където имат преимуществено или равно приложение с тър­калящите лагери:

1. Лагери, които поради технологични изисквания при монтаж трябва да бъдат двуделни (за колянови валове и др.).
2. Лагери на особено тежки валове, за които се изисква инди­видуално изработване на търкалящи лагери.
3. Лагери подложени на големи динамични натоварвания, които се използват заради значителното демпфиране на масления слой.
4. Лагери за особено точно и равномерно въртене.
5. Лагери , изискващи много малки диаметрални размери.
6. Лагери, изискващи много висока честота на въртене ( - газови и електромагнитни).
7. При бавновъртящи се оси и валове и при неотговорни случаи.

Според възприеманото натоварване плъзгащите лагери биват: рад­иални - възприемат само радиално натоварване (фиг. 5.1 б); акси­ал­ни - възприемат само аксиално натоварване (фиг. 5.4 д, е, ж); ради­­ално-аксиални - възприемат радиално и аксиално натоварване (фиг. 5.1 а, в, з).

Шийките на валовете и осите, монтирани в плъзгащи лагери могат да бъдат с най-разнообразна ротационна гео­мет­рична форма. На практика за по-лесно изработване се употребяват основно шийки с цилиндрична (фиг. 5.1 а...в), бъчвообразни или конусни (фиг. 5.1 г) форма.

Петите биват цели (фиг. 5.1 д), пръстеновидни (фиг. 5.1 е), гре­бе­новидни (фиг. 5.1 ж) и сферични (фиг. 5.1 з).




Фиг. 5.1. Видове шийки и пети на плъзгащи лагери


В зависимост от характера на триенето в лагера плъзгащите лагери се делят на:

- плъзгащи лагери, работните повърхнини на които се допират непосредствено до шийката (петата) на оста или вала и работят в режим на смесено триене.

При смесеното триене (виж фиг. 5.6) намиращият се между двете плъз­гащи се повърхнини маслен слой се прекъсва на места и позволява непо­средственото им допиране, при което възниква сухо триене и износване на същите. Смесено триене може да се очаква, когато притокът на мажещо средство в лагера е недостатъчен, когато повърхностното налягане между шийката и лагерната повърхнина е много голямо, когато шийката се върти с ниска честота ( ) или извършва осцилиращо движение, когато валът започва да се върти след продължителен покой и др;

- плъзгащи лагери, работните повърхнини на които са отделени от тези на вала посредством маслен слой, образуван при въртенето на вала (оста) и работят в режим на течно триене - хидродинамични лагери. Тези лагери работят без външен източник за налягане;
- плъзгащи лагери, работните повърхнини на които са отделени от тези на вала (оста) посредством маслен слой под налягане, създаден от външен източник за налягане - хидростатични лагери;
- плъзгащи лагери, работните повърхнини на които са отделени от тези на вала (оста) посредством въздушен (газов) слой под наля­гане, създаден от външен източник за налягане- аеростатични лагери;
- плъзгащи лагери, работните повърхнини на които са отделени от тези на вала (оста) посредством въздушен (газов) слой под наля­гане, създаден от въртенето на вала (оста) на високи обороти аер­одинамични лагери. Този тип лагери работят и с външен източник за налягане за разтоварване на лагера при тръгване и спиране;
- плъзгащи лагери, работните повърхнини на които са отделени от тези на вала (оста) благодарение на магнитно уравновесяване на външното натоварване, действащо в междулагерното пространство- магнитни лагери.

Критерии за работоспособност и изчисляване на плъзгащи лагери


Независимо от голямото разнообразие на плъзгащи лагери мо­гат да бъдат формулирани критерии за работоспособност и изчис­ля­ване на същите:

- неизносване, незадиране на лагера - p<[p];
- незагряване, незатопляне на лагера - pv<[pv];
- незапалване на лагера - v<[v];
където р е повърхностното налягане в лагера;
v- периферна скорост на плъзгане на шийката на вала;
- изчисляване на течно триене (хидродинамично, хидроста­тич­но) или въздушно триене (аеростатично, аеро­дина­мич­но).
 

3. Хидродинамични лагери

Стремежът на конструкторите на този тип плъзгащи лагери е да обезпечат режим на течно триене в лагера, което предполага плъзгащите се повърхнини да бъдат напълно разделени една от дру­га чрез слой от флуид (мазилно вещество). Това гарантира ма­лък коефициент на триене между работните повърхнини на ла­ге­ра и малко топлоотделяне. Връзката между коефициента на трие­не и комплексния фактор на режима на работа на лагера, по­зната като крива на Джерси-Щрибек.
 

4. Хидростатични лагери

Хидростатичните лагери (хидростатични лагери) представляват плъзгащи лагери, работещи в режим на течно триене. Работните повърхнини на лагера са отделени от шийката на вала чрез маслен слой, създаден от външен източник за подвод на масло в лагера под налягане. В зависимост от предназначението си могат да бъдат радиални, аксиал­ни и радиално-аксиални.

Предимствата на хидростатични лагери пред оста­на­лите плъзгащи лагери са:

1. Позволяват висока точност на въртене, която значително превишава точността на изработване на лагера и шийката на вала. Високата точност на въртене се дължи на осредняващия ефект на масления слой, който намалява 3-4 пъти грешката от изра­ботване на работните повърхнини на шийката и лагера.
2. Обезпечават висока плавност при тръгване и спиране на вала и при много ниски скорост на въртене.
3. Имат висока товароносимост и статична стабилност и са виброустойчиви.
4. Могат да се използват като устройство за микропреместване или като измервателни преобразуватели на сила в налягане, а от там в електрически сигнал за системите за адаптивно управление.
5. Възможност за управление на динамичните характеристики на лагера без да се въздейства на статичните му характеристики.
6. Имат продължителен срок на експлоатация, при който хидростатични лагери запазват първоначалните си характеристики.

Недостатъците на хидростатични лагери са:

1. Необходимост от хидроагрегат за подаване на масло под налягане към лагера и щателното му събиране след излизане от лагера и връщане в хидроагрегата.
2. Необходимост от филтриране на маслото (с филтри непропускащи частици с размери ).
3. Необходимост от хидроакумулатор, обезпечаващ аварийно за­хран­ване на лагера с масло под налягане до принудителното спиране на въртенето на вала.
4. Топлоотделяне от течно триене в лагера и загубите за прекарване на маслото през лагера.
 

5. Аеростатични и аеродинамични лагери

При аеростатичните лагери шийката на вала е отделена от работната повърхнина на лагера посредством слой от газообразно вещество (най-често въздух) под налягане, създавано от външен източник за налягане. При аеродинамичните лагери отделянето на шийката на вала от работната повърхнина на лагера става за сметка на аеродинамичната подемна сила, възникваща при въртенето на вала с висока честота.

Основното преимущество на газообразното вещество - малкият вискозитет - позволява да се създават устройства, работещи с високи честоти на въртене или направляващи на тежконатоварени машини и прибори, работещи с малки скорости на плъзгане. Нечувствителността на газовете към високи и ниски температури обезпечава надеждна работа на лагерите в турбодетонаторите, предназначени за втечняване на хелия при температури близки до абсолютната нула, и при помпи, прехвърлящи разтопени метали от един съд в друг. Газовото мазане се използва както в лагерите, имащи натоварване няколко нютона (при жироскопите), така и в лагери с натоварване няколко килонютона. При захранване с газ с повишено налягане относителното натоварване на лагера достига 1-1,2 MPa.

Друго важно свойство на газа е неговата свиваемост. Тя отстранява характерното за течното мазане явление кавитация (разкъсване на мазилния слой с образуване на ямички).
При бавновъртящи се възли газовият мазилен слой осреднява погрешността на формата на шийката и лагера 10-20 пъти. Това поз­во­лява с аеростатичните лагери да се получи точност на въртене .
Свиваемостта на газовото мазилно вещество има и отрицателни страни - тя може да стане причина за възникване на вибрации, тъй като еластичният газов слой е подобен на пружина със слабо демпфиране.
Максималната периферна скорост на шийката на вала в съвре­мен­­ните газови лагери достига vmax = 300...350 m/s (за разработените в ЭНИМС - Москва пневмошпиндели vmax = 150-190 m/s , при честотата на въртене на шийката на вала n=300 000 min-1).
Максималната честота на въртене, достигната на практика с бормашина с газови лагери, е n = 650 000 min-1.
Горната граница на честотата на въртене се определя от динамичната неустойчивост, възникваща при появяване на вихрово дви­жение на вала.
 


Фиг. 5.12. Радиален аеростатичен лагер




На фиг. 5.12 е показана принципната схема на радиален аеростатичен лагер. Газът (въздухът) от външен източник постъпва под налягане в кръговите канали 1 на лагера 6, откъдето чрез два реда дросели 2, монтирани във всеки един от отворите 3, влиза в работното пространство 5 на лагера и създава аеростатичен въздушен слой, който отделя шийката на вала от лагера. Въздухът изтича от работното пространство на лагера в осово направление в атмосферата.

Подемната сила в лагера се образува по аналогия на тази, раз­гледана при хидростатичните лагера. При отсъствие на натоварване валът заема централно положение в лагера. При натоварване на вала се изменя полето на налягането поради изменението на съпротивлението на изтичане на въздуха през лагера (заради ексцентричното разположение на вала).
 

6. Магнитни лагери


Магнитните лагери имат редица достойнства: използват се при високи скорости, висока точност на въртене, малък разход на енергия и малко нагряване, отсъствие на износване, отсъствие на необходимост от мазане и уплътняване, възможност за работа във вакуум, при ниски и високи температури.

За общото машиностроене се използват основно електромагнитни лагери. Перспективни в това отношение са лагери с импулсно електрическо захранване. Последните използват електрическа енергия за начално намагнитване или размагнитване на постоянните магнити. Степента на намагнитването се определя от дължината на електрическия импулс и силата на тока.

В транспортното машиностроене магнитните лагери се очаква да изиграят важна роля в по-нататъшното развитие на железниците (влакове на магнитна "възглавница"). За сега са известни само експериментални образци на такъв вид транспортно средство.



7. Търкалящи лагери


Едно от основните изисквания, предявявани към лагерите, е минимален коефициент на триене. В това отношение газовите лагери имат несъмнено предимство пред търкалящите (загубите в газовите лагери са от вътрешното триене в газовия слой, което е незначително), но те съществено отстъпват на последните по отношение на товароносимост.

На фиг. 5.13 е показана конструкцията на сачмен търкалящ лагер. Лагерът се състои от външна и вътрешна гривна 1 и 2, между които са разположени търкалящите се тела 3. За предпазване на търкалящите се тела 3 от триене едно в друго лагерът е снабден със сепаратор 4, който съществено намалява загубите от триене.

Приведеният коефициент на триене , получен като отношение на момента на триене в лагера към произведението на реакцията в опората и радиуса на отвора на лагера, достига до 0.002 - за едноредни сачмени лагери при радиално натоварване и 0.01 за иглени и конусни лагери. Загубената в лагера мощност отива за интензивно циклично предеформиране на материала на работната повърхнина на лагера, натрупване в него на напрежения на умора и нагряване на работните елементи.

Независимо от това търкалящите лагери се явяват основен вид

лагери за въртящи се и осцилиращи машинни елементи.




Фиг. 5.13. Търкалящ лагер

Предимство на търкалящите лагери е, че позволяват да се замени триенето при плъзгане с триене при търкаляне. Това опростява системата за мазане, намалява възможността за разрушаване на лагера при кратковременно прекъсване на мазането (при резки изменения на натоварването и честотата на въртене). Конструкцията на лагерите позволява да се произвеждат масово в големи количества като стандартизирана продукция, което прави производството им икономически изгодно. В сравнение с плъзгащите лагери търкалящите имат по-малки размери в осово направление (2-3 пъти), позволяват ремонтопригодност на възела и оценка на остатъчната им дълготрайност .

Като недостатъци на търкалящите лагери следва да се отбележат: сравнително големи габарити в радиално направление; малка радиална стабилност и като следствие склонност към възникване на колебание на вала заради преминаване на търкалящите се тела през натоварената зона; ограничена бързоходност, свързана с кинематиката и динамиката на търкалящите се тела (от центробежни сили, жироскопични моменти и др.); ниска работоспособност при вибрационни и ударни натоварвания и при работа в агресивни среди; по-голямо съпротивление при въртене заради триенето между търкалящите се тела, лагерните гривни и сепаратора и хидравлични загуби.



8. Класификация на търкалящи лагери

Търкалящите лагери могат да бъдат класифицирани по следните признаци:

Фиг. 5.14. Сачмени лагери


1. По формата на търкалящите се тела - сачмени (фиг. 5.14) и ролкови (фиг. 5.15); според формата на ролките се делят на лагери с къси цилиндрични ролки (фиг. 5.15 а), с бъчвообразни ролки (фиг. 5.15 б), с иглени ролки (фиг. 5.15 в), с конусни ролки (фиг. 5.15 г, е), с вити ролки (фиг. 5.15 д).

2. По направление на възприеманите относно оста на вала сили - радиални, възприемащи основно натоварванията, действащи перпендикулярно на оста на въртене на лагера (фиг. 5.14 а...г и фиг. 5.15 а...д); радиално-аксиални, възприемащи едновременно дейст­ващите радиални и осови натоварвания (фиг. 5.14 в, г и фиг. 5.15 г), аксиално-радиални, възприемащи осовите натоварвания и едновременно действащите с тях незначителни радиални нато­варвания (фиг. 5.14 д); аксиални, възприемащи само осови сили (фиг. 5.14 е и фиг. 5.15 е).
 


 

 

 

Фиг. 5.15. Ролкови лагери


3. По способността им да се самонагаждат - самонагаждащи се (фиг. 5.14 б и фиг. 5.15 б), допускащи завъртане на оста на вътрешната гривна спрямо оста на външната гривна и несамонагаждащи се.
4. По броя на редовете на търкалящите се тела в осово направление - едноредни (фиг.5. 14 а, в... е и фиг. 5.15 а, в...е); дву­ред­ни (фиг. 5.14 б и фиг. 5.15 б) и многоредни.
5. По формата на отвора на вътрешната гривна - с цилиндричен (фиг. 5.14 и фиг. 5.15) или конусен отвор.
6. По габаритните размери в осово направление (серии) - особено лека (1), лека(2), лека широка (3), средна (4), средна широка (5) и тежка (6) (фиг. 5.16).
7. По производствен клас на точност - в света има две основни системи за регламентиране на точността на търкалящите лагери. Първата е систе­ма­та на ISO (класове Р0; Р6; Р5; Р4; Р2), въз­приета и в България с БДС 4842-87, втората - AFBMA, която се използва от много амери­кански, западноевропейски и японски фирми. Нормален е първият клас (Р0), а при оста­налите с намаляване на цифрата се повишава точността им. В табл. 5.2 е направена съпос­тавка на класовете на точност.


9. Избор на търкалящи лагери


При избор на търкалящи лагери се изхожда от един от следните критерии:

1. Изискване за дълготрайност;
2. Изискване за товароносимост;
3. Изискване за статична стабилност;
4. Изискване за точност;
5. Изискване за точност и статична стабилност.

Това определя типът на лагера, тъй като при конструктивното оформяне на последния са заложени точно определени характе­ристики (възможности по съответните изисквания).

При еднакъв диаметър на отвора за монтаж на лагера конструк­торът има възможност да избира различни видове лагери с различ­ни диаметри на вътрешните им отвори (фиг. 5.21). Това дава въз­можност да се изменя товароносимостта и статичната стабилност на системата вал - лагер, като се съчетават с изискванията за точ­ност на въртене на вала.
 

 

Източник "Основи на конструирането"
доц. д-р, инж. Димитър Николов Ралев
 

Сложете линк към сайта ни:
Общи условия